СВЍКВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от свиквам1; привикване2. Казарменото обучение върви по четири главни линии: 1) техническа бойна подготовка; 2) свикване с несгодите, трудностите и лишенията на войнишкия живот. Ив. Хаджийски, Избр. съч. II, 132. Мюлер подчертава, че при хората, които редовно спазват постите, не се наблюдават вредни промени, и обяснява факта с това, че е налице постепенно свикване с продължителния отказ от определена храна. Утро, 2016, бр. 7885, 7.
СВЍКВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от свиквам2 и от свиквам се. Той си бе представял своята работа тука като едно спокойно и ползотворно прекарване на времето, докато се получеше отговор от Раковски предстои ли скорошно свикване на легията. Ст. Дичев, ЗС I, 355. Още сънни, ние чувахме разхождащия се из коридорите на етажите служещ да съобщава с музикален инструмент, че закуската е готова. Този беше въобще начинът за свикване на пътниците за храна. Г. Белев, КВА, 323. Сливенци са активни и в църковнонационалните борби, връхна точка на които е свикването на голям митинг през януари 1872 г. В. Дечев и др., ТСО, 162.