СВЍЛА, мн. няма, ж. 1. Събир. Влакната на царевичния кочан; коса1, реса. Слънчогледите на Звезданица откроиха едри като тепсии пити с тежки зърна, по царевиците се наклониха дълги мамули с мека кафеникава свила. Кр. Григоров, ОНУ, 172. Когато царевицата пусна свила, до младежкия блок селяните отиваха като на разходка, за да видят нещо невиждано. Н. Каралиева, Н, 136. Народът много често лекува с отвара от царевична свила болки и възпаление на бъбреците и пикочния мехур, пясък и камъни в тях, а също и водянка. Сл. Петров, РКХО, 51.
2. Остар. Множество тънки, лъскави нишки, получени след специална обработка на пашкули от копринена буба1; коприна. Прасенцето, дето гоим за Коледа, ще го продадем – това е едно; свила посъбрала жената от буби – две. П. Велков, СДН, 346. По гористите места хранят много свине, тако-речи по всички области плодят буби, които дават харна свила. Й. Груев, УЗ, 56. От времято Юстинияново начнали да работят в Европа свила, която, както е познато, става от конците на гнездата на свилените червеи (буби). Г. Йошев, КВИ (превод), 154. ● Обр. – Колко си ми хубава, Милкано, колко си ми гиздава... А косата ти е тънка свила и се къдри между пръстите ми... Р. Стоянов, М, 51.
3. Събир. Остар., сега поет. Множество конци от такива нишки като материал за бродиране, плетене, тъкане; коприна. Промени чаршафа на съпружеското легло и тантелените възглавнички, шити от нея с инициали от червена свила. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 87. Девойките мамеха очите със своите тежки минтани, с престилките си, по които бяха извезали квадратчета, гранки и цветя с ибришим и многоцветна свила. Д. Спространов, ОП, 119. Аз седло ще ти обшия / с свила отстрана / спи ми, синко, млад гидия, / нани, нани, на. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 245. Разшетала са гиздава Мария, / разшетала са низ Будина града – / свила преде, свилен гайтан плете. Нар. пес., СбНУ XLIV, 479. Я си бъркни у товаре, / та извади ситна свила, / та оплети тънка мрежа. Нар. пес., СбНУ II, 22.
4. Остар., сега поет. Тъкан, изработена от такива нишки; коприна. И легна царицата върху ложе от пурпурно кадифе, а над него спусна балдахин от тънка финикийска свила, изпъстрена с тънки персийски шевици. Н. Райнов, БЛ, 159. Салове пренасят различни храни за Одрин. Платноходи прекарват вълна, свила, мед, биволски кожи, с които се търгува. К. Динков, Х [еа]. Вдигна ръка Айкуна девойка, / отметна си яшмака от свила, / ослепи го [Манол] с бялото си лице. А. Разцветников, Худ. С I, 177. – Стара майко, сладко име, / скрой ми, мамо, и уший ми / нова рокля все от свила. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 283. Да и повивам, да и развивам / пелените – чиста свила, / повойчето – дробна сирма. Нар. пес., СбНУ VI, 15.
5. Събир. Остар., сега поет. Облекло, дрехи, изработени от такава тъкан; коприна. Защо вие не приласкахте гордия момък, когато дойде на гости на рода си, качен на кон и облечен в свила? А. Дончев, СВС, 832. – Жив бродник е той – в злато и в свила, и с почести пустословни. Такъв лежи тук пред теб. Окаяник съм аз, сестро. П. Константинов, ПИГ, 52. „Леле тате, Аврам гостолюбец, / я соблечи свила и кадиф, / че ме колиш да се не кървавиш.“ Нар. пес., СбНУ II, 23.
◊ Птича свила. Диал. Паразитно увивно растение без корени с формата на жълти или възчервени конци, което вирее из люцернови, житни ниви и под.; кукувича прежда, птича прежда. Cuscuta. Кукувича прежда, птича свила. Паразит върху различни растения. Среща се из цялата страна. Н. Радев и др., ББ, 162.