СВЍЛЕНИЦА ж. Диал. 1. Украса, извезана със свилени конци по ръкавите на женска риза от народна носия. Момата е със старинен венец на главата. По ръкавите ѝ греят алени пера – свиленицата. Тя е също много старинна. Л. Йорданова, ИНО, 83. Везбената орнаментика със свилени конци по ръкавите на женските ризи към носията на софийските шопи им придава названието свиленици. А. Гоев, НЗ IХ, 60. В по-старинните свиленици обаче композицията често е оградена с бордюри – разположени в редичка еднакви мотиви, които я рамкират отстрани или отстрани и отгоре. Ю. Боева, ПС I, 32. Седи Тиха у градина, / та си везе свиленица, / свиленица, ракавето. Нар. пес., СбНУ XLV, 367.
2. Риза с украса, везана със свилени конци. Сега я видя по-отблизо – беше облечена с бяла свиленица и фустан на зелени и морави пръчки. Е. Йончева, И, 66. Свиленица е долня риза, която има както по краищата, така и по средата си ивици от коприна. ПСп, 1884, кн. 12, 114.
3. Пръчка или макара, на която се намотават конци от свила за шев; копринарка3 (Н. Геров, РБЯ).