СВИЛОКÒС, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Който е с лъскави, гладки и меки коси, подобни на свила (в 1 и 3 знач.). Теб, девойко свилокоса / любовта си нося, знай! Хр. Смирненски, Съч. II, 23. Нататък в долината зърнал комините на селото – насреща му с ковани менци от вода рано ранила свилокоса Сутрина. П. Тодоров, Събр. съч. I, 1979, 59. – Цвето, цвете срамежливо, я кажи ми, отде да ти помогна, та по-скоро да свършиш. Моя дял и тъй неожънат остана – дума млад Стамен на свилокоса Цвета. Бис., 1911, кн. 8, 231. ● Обр. Вятърът му [на кокичето] носи / поздрав отдалече, / пролет свилокоса / тръгнала е вече. Ем Попдимитров, ПМ, 21.