СВИЛОТÒЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който е свързан със свилоточене, използва се при свилоточене. Свилоточната фабрика на ж.п. гара Велико Търново съществува до 60-те години на XX в. А. Гоев, НЗ VIII, 245. Общият капацитет на свилоточната ни индустрия за 250 работни дни през годината възлиза на 300 000 килограма греж. ПЗСП I, 32. Пашкулите се обработват в свилоточни басейни. Свилоточни машини.


Източник: Речник на българския език (онлайн)