СВИНÀК, мн. -ци и (диал.) -ки, след числ. -ка, м. Диал. 1. Вид храстовиден габър с кичести клони, разпространен по сухи и каменисти места; келяв габър. Carpinus orientalis. В тая приказка не става дума за габърите – благородните, високите, а за габърите от най-долната порода, наричани свинак. Н. Хайтов, ШГ, 167. Северният скат на Милин камък, рязко отсечен, е обрасъл с гъста гора от габър, свинак и липа. Д. Бочев и др., ВО, 128.
2. Събир. Много такива храсти, израснали на едно място. Мястото на стана представлява една малка падина върху хълбока на каменистия хълм, обрасъл бедно със свинак. Й. Радичков и др., ГСП, 136. Отляво реката има стръмен склон над нея, обрасъл с крушак, глогини и свинак. П. Велков, СДН, 318.