СВИНÀРНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Помещение или постройка, където се отглеждат свине. Току до тухларните фабрики има свинарник. В този свинарник миналото лято беше угоявано цяло стадо свине. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 412. Свините загрухат в свинарника, па по некое заквичи: квиу, квиу, квиу, а на Лило му се чини, че и них посипват с жарава, па и они квичат от болки. М. Георгиев, Избр. разк., 54-55. Какво нямат? Обор изградиха, издигнаха хангар за машините, обор изградиха, направиха си овчарник, свинарник, мандра. А. Каралийчев, ПД, 9. Пожарът през четиридесет и трета бе унищожил повечето от постройките. Оцелял беше свинарникът с породистия нерез и няколко майки. Ем. Манов, ДСР, 211-212.

2. Прен. Грубо. Много замърсено помещение; кочина. Какъв смисъл да чистя, да боядисвам, да създавам уют, когато след десет-двайсет години ще трябва да си вървя. Ще си живея така в тоя свинарник, и толкова! Б. Райнов, СМ [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)