СВИНÀРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от свинар. Сиромахът баща напъди сина си, още десетгодишен той стана свинарче у чорбаджията Вълчан Кукенов. П. Славински, ПЗ, 65. Ергените, особено свинарчетата, често си разправяха през смях за тая греда в училищната изба и за къде и как бие пандуринът. А. Страшимиров, ЕД, 91. В къща, в коя е он [Индже] отишъл, ишло едно свинарче българче и носило къса една ветха пушка на рамо. Г. С. Раковски, ГП, 283.