СВИНЕУГОЯ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Отглеждане и охранване на свине във ферма и под. с цел производство на месо за продажба. Главният ветеринарен лекар на комплекса ни обясни, че чистотата е основният фактор на тази „индустрия“. А че свинеугояването се е превърнало наистина в индустрия, се убедихме сами. Пог., 1970, бр. 427, 4. При свинеугояването подготовката на храните е важно условие за снижаване себестойността на продукцията. Предварителната подготовка на храните допринася за по-доброто им усвояване от животинския организъм. ГСАЗФ, 1952, т. 2, 93.


Източник: Речник на българския език (онлайн)