СВИНЀЦ, мн. няма, м. Остар. Книж. 1. Куршум (в 1 знач.). Нашите деди са срещали враговете с меч и свинец, а приятелите – с хляб и сол. С. Северняк, ОНК, 28. Кипи борбата и с стъпки бързи / върви към своят священни конец... / Ще викнем ние: „Хляб или свинец!“. Хр. Ботев, Съч. 1929, 27. Убит е гордия певец / на тъжна майчица Русия. / Но де е тоз свиреп свинец, / що може слънце да убие? В. Марковски, СМ, 160.
2. Олово (в 1 знач.); куршум. В пустата горница думите му паднаха тежки като излети от свинец. Ст. Загорчинов, ДП, 353. Помежду тия существа най-знамените са металите, както желязото, медта, свинецът, среброто и златото. Е. Васкидович, ПП (превод), 36. Защо повърхнината на свинеца губи блясъка си и става повече тъмна во влажния воздух? Защото кислородът от влажния въздух съединява са с повърхнината на свинеца и образува окис на свинец със сивочерен цвят. С. Бобчев, КНН (превод), 268.
◊ Въгленен свинец. Остар. Хим. Оловен карбид. Царските закони ся обнародваха на дръвени таблици, нашарени (боядисани) с въгленен свинец. П. Р. Славейков, СК, 50.
– Рус. свинец.