СВЍНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който принадлежи на свиня. Прасето грухтяло, риело с крака, въртяла се опашка и настръхнала свинска козина. Г. Алексиев, РН, 52. Страните му са червени; долната му челюст е безобразно дълга; а всичкото му лице прилича на свинска зурла. Л. Каравелов, Събр. съч. II, 1965, 341-342. Срещу Васильовден селяните от този край слагат на трапезата си кокоша чорба, пача от свинска глава, печено месо. А. Каралийчев, НЗ, 216. Космите на брадата ми изглеждали десет пъти по-дебели и твърди от свинска четина. Цв. Стоянов, ГВ (превод), 15. // Който се извършва от свиня или е характерен за свиня. Цялата сутрин се чуваше свинско квичене и ветрецът носеше дъх на пърлена кожа: почваха коледното клане на свинете. А. Каралийчев, ПД, 122. Свинско грухтене.
2. Който е предназначен за отглеждане на свине. Лютите виения и раздирателни вопли, придружавани от смрадния дъх на гнил леш и на свинска кочина, ужасяваха и отвращаваха. Ив. Вазов, Съч. ХI, 126.
3. Който е получен, приготвен от свиня. Неговите ластични чепици, намазани със свинска мас, за да омекнат, са вече заврели на слънцето. А. Каралийчев, С, 182. След малко тя се върна с голям резен розово свинско месо. Г. Караславов, ОХ, 415. Изгори вестника [Вълко] и лъжичката в печката, а топчетата постави в един свински мехур. Ем. Станев, ПЕГ, 42. По тъмните улички като сянка се запромъква беден селянин, облечен в закърпена шуба, със смачкал овехтял фес на главата и с протъркани цървули от свинска кожа. Ив. Жеглов, КЗ, 101. // За цървули и под. – който е изработен от кожата на свиня. Намъкнал е кожени ногавици, обул е по-широчки свински опинци, като е навил дебели навуща чак до над колене. Кр. Григоров, Р, 87. Дядо се тюхка: „Като да може да му [на войничето] пратиме едни свински цървули, ама нема как да се прати! Лете босо ще се изкара, ама как ще зазимят!“. Й. Радичков, ББ 1976, 125-126. // За ястие, хранителен продукт, колбас и под. – който е приготвен от месо на свиня. Имам и свински пържоли – крехки, пръстите да си изядеш. Д. Спространов, С, 143. Чукнаха чаши, изляха хубавото памидово вино в гърлата си, лапнаха люта туршия и мазни свински мръвки. В. Попов, Избр. пр, 44. В Берлин най-големият традиционен деликатес е свинският джолан. А. Гоев, ХСП II, 244. Поднесоха им свински котлети за вечеря. Свински кебап. Свински суджук. Свинска луканка. Свинска пача. Свински ребра.
4. Прен. Разг. Неодобр. За лице – който е тлъст, мазен и поради това неприятен, противен на вид. Нея трябва да помоля, макар че избягвам да ѝ гледам свинската муцуна, която ми се все хили. Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 75. Жената със свинската физиономия се намръщи. – Я чакай малко! – рече подозрително тя. – За какво са тези цветя? Б. Василева и др., МК (превод), 308. Свинска мутра. // За очи – който е малък, като у свиня. Хитро примигваше с дребните си свински очички и със заучени от офицерите и уставите изрази хвалеше Петровата прилежност. В. Ченков, ПС, 91.
5. Прен. Разг. Неодобр. Който е свързан с мръсотия, нечистота, неподреденост. Домъчня му за децата на сестра му. Сиромашията, невежеството и свинските условия на село я убиха и нея. Г. Караславов, Избр. съч. V, 193-194.
6. Прен. Разг. Неодобр. За поведение, постъпка, отношения, събитие и под. – нечестен, недостоен, низък; мръсен, безчестен, долен. Кипнах от злоба, дощя ми се да извърша най-подлата, свинската, парвенюшка постъпка: да я погледна с насмешка и да я слисам с интонацията, с която само едно парвеню може да каже: – Четири хиляди! Че аз се пошегувах! Твърде лековерно, госпожице, сте си направили сметката. Д. Подвързачов и др., Събр. съч. IX (превод), 120-121. Изненадана, тя престана да се смее, развълнува се силно, сълзи бликнаха от очите ѝ. – О, свинска работа, свинска! Не те обичам вече! Н. Шивачев, З (превод), 399. Те се ненавиждат, погаждат си свински номера, противоречат си, лъжат се взаимно. Д. Марчева, НБС (превод), 11.
7. Прен. Разг. Неодобр. Който е неприятен, който буди неудоволствие. Това беше достатъчно за Яким. Цялата му необузданост изригна. В стихийната омраза се сгъсти натрупаната тягост от всичко: и от това свинско време, и от робския труд на дигата, и от скотската воня в бараката... Б. Болгар, СЕК, 141.
8. Като същ. свинско<то> ср. Месо от свиня. Баба слага голямата черна скара, чака я да се нажежи и я покрива с шарени от тлъстина парчета прясно свинско. Н. Каралиева, ЯЧ, 63. // Ястие, приготвено от такова месо. Тя [Ненка] не само че не посягаше на свинското, ами дори и като ѝ замиришеше, повдигаше ѝ се. Ил. Волен, МДС, 33. То пилешкото не е като свинското – леко ядене е то... Кл. Цачев, СШ, 151. Свинско със зеле. Свинско печено.
◊ Свинска опашка. Приспособление с форма на тясна лента, обикн. от пластмаса, което се използва за плътно прикрепване на два предмета един към друг. Трябваше да решим един транспортен проблем. Бяха се скъсали два тампона. По пътя ги закрепихме със свински опашки, но беше по-добре да се сменят заедно с маслото и филтрите на колата. Пл. Петков, БИУП, 335. Свинска тения. Мед. 1. Вид плосък червей, който паразитира в тънките черва на човека и причинява остро инфекциозно чревно заболяване. Taenia solium. Когато човек яде сурово, недопечено или недоварено свинско месо, в което има ларви на свинска тения, в тънкото му черво се закрепват и бързо израстват възрастни свински тении. Зоол. VII кл, 23. При животните съществуват и редица опасни паразити, които могат да се предават на човека: трихина, ехинокок (кучешка тения), свинска тения. НТМ, 1961, кн. 9, 27. 2. Остро инфекциозно чревно заболяване у човека, което се развива при попадане на този червей в червата му, обикн. след консумиране на недостатъчно термично обработено заразено свинско месо. Боледувал е от свинска тения. Свински грип. Разг. Вирусно заболяване с евентуален първопричинител – вирус при свинете, при което заразяването става по въздушно-капков път. Клиничната картина на свинския грип е подобна на сезонния грип у хората. Х. Бояджиян, ИБ, 93. Лекарство срещу свински грип.
СВЍНСКИ. Разг. Неодобр. Нареч. от свински (в 9 знач.); по нечестен начин. Постъпил е свински.