СВЍНЦОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Оловен. В книгите се споменува, че пишели на камъни и плочи и на свинцови дъски. П. Р. Славейков, СК, 49. Когато свинецът се съединява с кислорода, то образува светлочервена свинцова охра или белило. Знан., 1875, бр. 22-23, 353.