СВИНЧЀ, мн. -та, ср. 1. Умал. от свиня; прасенце. Нощвите им бяха пълни винаги с бели погачи, свинче си охраниха за зимата, дрехи си купиха. Кр. Григоров, И, 54. – Тоткините момченца са се охранили като свинчета! К. Петканов, ЗлЗ, 231. Тогава ми стана ясно, че свинчето щеше да служи за примамка. И то сякаш беше предугадило участта си, тъй като пронизителните му квичения все повече и повече се усилваха. К, 1963, кн. 3, 32.
2. Малкото на свиня; прасенце. Воденичарят беше сръчен човек. Захвана да дяла и да чука, направи си нова кочина от вехтите дървета и затвори в нея една стара свиня с осем свинчета. А. Каралийчев, ТР, 82.
◊ Морско свинче. Зоол. Питомен дребен бозайник от разред гризачи, с произход от Южна Америка, обикн. с бяла или изпъстрена с черни или ръждивокафяви петна козина, който се отглежда като домашен любимец или се използва като опитно животно. Cavia porcellus. За експериментални нужди микробиолозите заразяват с болестотворни микроби подходящи опитни животни – плъхове, морски свинчета, зайчета и др., и върху тях правят своите наблюдения. Е. Головински, ВК, 9. Морското свинче е животно, малките на което твърде рано започват да приемат, покрай майчиното мляко, и друга храна. ГСУВМФ, 1931, т. 7, 224.
~ На свинче звънче. Разг. Ирон. Излишно или неподходящо нещо за някого. – Носел е шал, така ли? – Единственото хубаво нещо в този ансамбъл – рече Таша. – Пурпурен, разкошен. На свинче звънче. Г. Славов, И (превод), 250. Прилича ми (отива ми) като на свинче звънче. Разг. Ирон. Никак не ми прилича (отива) (обикн. за облекло или накит). Заради този тържествен случай той се бе облякъл в много скъп черен двуреден костюм и си бе сложил една невъобразима оранжева вратовръзка с ламе, която му отиваше като на свинче звънче. И. Николова, БКЗ (превод), 97.