СВИНЯ̀, мн. свинè и свѝни, ж. 1. Домашно животно от семейство свине с масивно тяло, покрито с четина, и къси крака, което е всеядно и се отглежда заради месото, мазнината и кожата му; прасе. Sus domestica. В курника се разхождаха бавно кокошки и пуйки, а до бараката, в която слагаха въглища, грухтеше басово едра свиня. Д. Димов, Т, 13. Зад нея [Нена] се чуваше лакомото мляскане на свинете. Елин Пелин, Съч. II, 151. Единият ъгъл бе ниско преграден: преди два дни свинята се бе опрасила и за да не измръзнат малките, бяха ги настанили тук. К. Константинов, ПНП, 24. Майсторът бе поканил младите си приятели на вечеря, за да опитат пържолите на свинята и пиперлиите наденици. Д. Спространов, С, 274. Германецът, като заколи свиня, всичкото го прави на салам, две години може, значи, да яде от една свиня, а ние за два месеца отупаме цяла свиня. Й. Радичков, ББ, 35. Хубавата ябълка свинята я яде. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 199.
Прен. Руг. За изразяване на отрицателно отношение към човек, който буди отвращение, неприязън, възмущение, обикн. поради това, че е много дебел, мръсен или поради нечестното си, низко поведение. Той беше нисък, дебел, с усмивка на шмекер. „Свиня“ – гневно помисли високият с подпухналото лице, но не го изруга. Д. Димов, Т, 248. Костаки дигна ръка, готов да се хвърли върху Босната и да го повали с един удар. – Мръсник! Говедо! Свиня! – Недей се толкова люти, бе батьо. Ст. Чилингиров, ПЖ, 48. – Ще го убия! – вдигна Ради пестници. – Не си струва куршума. Една свиня по-малко, а ти – зад решетките. Ст. Мокрев, ЗИ, 258. – Господин директоре, не се безпокойте. Аз заради оная свиня, кметския, заради него бях нервиран отзарана, затова пийнах. Кр. Григоров, Р, 93-94.
2. Само мн. свине. Зоол. Семейство непреживни бозайници от семейство чифтокопитни с масивно тяло, сравнително къси крака, дълга зурла, остри извити нагоре зъби и немного гъста четина, които имат широко разпространение. Suidae.
◊ Дива свиня. Бозайник от семейство свине с ниско, силно развито и по-високо в предната част тяло, груба кафява козина и кучешки зъби, развити в бивни. Sus scrofa. Горазд смяташе за обидно да се стреля по птици, признаваше само лова на диви свине. Д. Фучеджиев, Р, 213. През зимата дивата свиня най-много страда от набиване на копитата на предните си крака, което е обикновено явление през по-студените зими в гората. П. Петков, СП, 42. Морска свиня. Морски бозайник от семейство делфини, разпространен в крайбрежните райони на Северния ледовит океан, северните части на Атлантическия и Тихия океан, в Средиземно, Черно и Азовско море, който се отличава от делфините по дребния си размер, триъгълния гръбен плавник и късата си заоблена муцуна. Phocoena phocoena. Ами като ви се мерне на един посег само черният гребен на морската свиня, която се въргаля във водите като удавник, умът ти се взима! А. Страшимиров, УШ, 9. В Черно море се срещат и интересни животни, каквито са например морската мечка (от рода на тюлените) и морската свиня (от рода на делфините), които всеки би могъл да види и да се полюбува на тяхната игра над морските вълни. А. Попмаринов, М, 9.
~ Ако ще свиня в джамия да влезе. Разг. Ирон. 1. На всяка цена, непременно (при уверяване, че нещо ще бъде направено, ще стане). 2. При отрицателно главно изречение – за подчертаване, че нещо няма да бъде направено или няма да се случи никога, в никакъв случай. Ако ще свиня в джамия да влезе, той няма да се откаже от плана, който е намислил. Знае свиня да яде диня; знае <ти> свиня що е диня (любеница). Диал. Пренебр. За прост, ограничен човек, който не разбира кое е по-хубаво, по-добро. Знае свиня кладенчова (кладенчева) вода. Разг. Пренебр. За прост, ограничен човек, който не разбира кое е по-хубаво, по-добро. Кога се покачи свиня с жълти чехли на круша. Диал. Ирон. Никога (за подчертаване, че нещо няма да стане). Кога<то> влезе свиня в джамия. Разг. Ирон. Казва се, за да се подчертае, че нещо няма да стане никога, няма да се извърши изобщо. Той ще си признае грешката, когато влезе свиня в джамия. Наклал се като свиня. Диал. Много надебелял, затлъстял. Наклал се като свиня, само яде, яде. Пфу! И туй ми било чиляк... Й. Йовков, Събр. съч. ІІІ, 1977, 127-128. Налял съм се като свиня. Разг. 1. Напил съм се много, станал съм много пиян. Беше се налял като свиня и едва стоеше на краката си. 2. Надебелял съм много, затлъстял съм. Налял се е като свиня, едвам ходи от дебелина. Напивам се / напия се като свиня. Разг. Напивам се много, ставам много пиян. Пратиш му гювеч да ти опече, той се напие като свиня. Елин Пелин, Съч. IV, 126. На свиня дай ново корито. Диал. Пренебр. Казва се за човек, който, като си е облякъл нови дрехи, не ги пази, а ги изцапва, измърсява. На свиня звънец. Разг. Ирон. Излишно или неподходящо нещо за някого. – Ти ще си редактор! На свиня звънец. Можеш ли да пишеш? Ив. Вазов, Съч. XIX, 34. На свиня кладенчова (кладенчева) вода. Разг. Ирон. Излишно или неподходящо нещо за някого. – Ами ние затова ви тука учим и плащаме на даскали, и за дърва, и за джамове, и за хартия, та да ни лаете като кучета. На свиня кладенчева вода и вам хаджи Енчо епитроп! Ив. Вазов, Съч. VIII, 138. Прилича ми като (колкото) на свиня звънец. Разг. Ирон. Никак не ми прилича (обикн. за облекло или накит). Техните [на монасите] свине продължавали свободно да скитат, но със звънец на шията. Оттогава, види се, е шегата: „Прилича му като на свиня звънец“. Чудомир, Съч. III, 45. Ще се смее [чужденецът], защото ще ти прибере парите, ще тури на главата ти срещу тях някаква шапка, която ще ти прилича, колкото прилича на свиня звънец. Ст. Чилингиров, ХНН, 196. Разбира ли <ти> свиня от кладенчова (кладенчева) вода. Разг. Пренебр. Употребява се за прост, ограничен човек, който не може да разбере и оцени нещо по-хубаво, по-добро. Като се опитаха да осветят вагоните и се оказа, че забравили да приготвят лампите, едни печално се усмихваха, трети негодуваха, даже бай Ганю ми пошепна на ухото: „Разбира ли ти свиня от кладенчева вода!“. Ал. Константинов, БГ, 23. Разбирам колкото свиня от кладенчова (кладенчева) вода. Разг. Ирон.; Отбирам колкото свиня от кладенчова (кладенчева) вода. Диал. Ирон. Никак, нищо не разбирам. – Ако ваша милост се поразмислите малко, ще си спомните, че вие самият ми втълпихте в главата да стана губернатор, защото аз разбирам от управление и от острови колкото свиня от кладенчова вода. Т. Нейков, ЗДК (превод), 343. Види са, че има някои габровци, които дотолкова разпознават хората, колкото отбира свиня от кладенчева вода. НБ, 1876, бр. 5, 20. Разбирам колкото (като) свиня от тиква (кратуна). Разг. Ирон.; Отбирам колкото (като) свиня от любеница (тиква, кратуна). Диал. Ирон. Никак, нищо не разбирам. Разбира от фотография колкото свиня от тиква. Разбира ти свиня от ново корито. Диал. Пренебр. Казва се за човек, който, като си е облякъл нови дрехи, не ги пази, а ги изцапва, измърсява.