СВЍРВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от свирвам и от свирва се. Кондукторите спят блажено, а има още десет минути до свирването на тръбата. Д. Добревски, БКН, 177. По всички трибуни почнаха да се размахват ръце. След свирването на края възбуждението и ожесточението се пренесе и вън от стадиона и се разнесе по всички улици към града. Д. Калфов, Избр. разк., 128. Острото свирване на пискуня, внезапното спиране на железницата бяха в състояние да събудят човека от един по-дълбок сън, нежели от една полузадрямалост. СПл, 1876, бр. 6, 22.