СВИРДЖЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Диал. Свирач; свирец2. Неколцина цигани свирджии не даваха мира на тъпана и другите музикални инструменти. Т. Харманджиев, КВ, 74. Заредиха се празници. Младите се струпаха под селото, писнаха свирджии, извиха се хора. Г. Караславов, Т, 233. Селските свирджии надуваха тръбите и сами подскачаха от крак на крак. А. Гуляшки, МТС, 55. Идват тълпи свирджии – малки шумни музикантски състави. П. Мирчев, К, 95.