СВЍРЕНЕ ср. Отгл. същ. от свиря и от свиря се. От трапезарията се чуваше свирене на пиано и фалшивият глас на барона, който пееше някакъв шлагер. Д. Димов, Т, 156. Прониза го отчаяното лудо свирене на щурците. Не свирене, а припяване. А. Дончев, СВС, 829. Чуваше се само свиренето на куршумите и съскането на падащите наблизо мини. Ив. Мартинов, ДТ, 88. Чу се продължително свирене. Фабриката зовеше работниците си. Д. Немиров, Др, 105. Свирене с уста.