СВИРЀПСТВУВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от свирепствувам; свирепстване, свирепеене, беснеене, вилнеене. Вятърът, превърнал се вече на фъртуна, фучеше и разнасяше с бясна бързина снежни облаци из вечерната дрезгавина, блъскаше врати и прозорци и в сложния вой на стихийното свирепствуване мене се чинеше, че слушам все оня жаловит, болезнен писък на детенцето, което на тоя миг умираше от глад и замръзваше от студ... Ив. Вазов, Събр. съч. VII, 1976, 266.