СВИРЀЦ1, мн. -рцѝ, м. Само мн. Зоол. Род водни птици от семейство дъждосвирци с дълга и тънка човка, разпространени в Европа, Азия и Северна Америка, които се хранят с дребни безгръбначни животни и при полет издават характерен звук. Numenius.
◊ Голям свирец. Прелетна водна птица, голяма колкото едър гълъб, с тъмнокафяво оперение, бял корем и кафеникави гърди, която живее по блатисти места и се храни с насекоми, водорасли, семена и пр.; навяк2. Numenius arquata. От време на време те излизат, въртят се ту над единия, ту над другия бряг и тогава издават приятни звуци, сякаш някой се опитва да засвири с флейта. Това са големите свирци, навяците, степни птици. Ем. Станев, ЯГ, 70. Установено е, че големият свирец и някои пойни птици, застигнати по време на полет от мъгла или пък през нощта, разузнават пътя с помощта на ултразвукови вълни. НТМ, 1980, кн. 12, 57. Малък свирец. Прелетна водна птица с големина на гълъб, която има тъмнокафява глава, бели вежди и ясно изразена черна ивица над всяка от тях. Numenius phaeopus. Тънкоклюн свирец. Прелетна водна птица с големина на гълъб, която има много къса и тънка човка и тъмно петнисто оцветяване на крилата. Numenius tenuirostris. В България се срещат 14 вида световно застрашени птици. От тях тънкоклюният свирец е в най-високата категория – „критично застрашен“. Преса, 2013, бр. 333, 36.
СВИРЀЦ2, мн. -рцѝ, м. Остар. Човек, който свири на някакъв музикален инструмент или с уста; свирач, свирджия. Когато човек не го бива за свирец, и най-хубавата цигулка да му дадеш, той не ще направи нещо. Г. Томалевски, АН, 286. Родопа е дала на света Орфей, същия този Орфей певец и свирец, дето е събирал с гласа си дивите зверове. С. Северняк, ИРЕ, 320. Дойдоха свирци, надуха свирки, гайди и хорището се огъна под лудите игри на младите. К. Петканов, Х, 84. Вещ свирец нагласяше изпънатите до скъсване струни на саза си, за да зазвънят стройно. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 623.