СВЍРНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); свѝрна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Свирвам. Радойло (Свирнува едва чуто.): – Богдано! Богдана (Слисва се и се полюлява.): – Отидохме! Бягай, Радойло! А. Страшимиров, НЖ, 1901, кн. 2, 70. Три години хоро не бе ставало – хорището бе обрасло с бъзе и коприва. Песен не бе запявана, детска пищялка не бе свирнувала, овчарска гайда не бе писнувала. К. Канев, ЮЕ, 60. Щом съзре нещо отпреде си или се пошушне, той свирнува като с пищялка. Ст. Ботьов, К (превод), 104.