СВЍРЧО, мн. -вци, м. Разг. 1. Гальов. Птица или насекомо, което свири, издава висок еднообразен или писклив звук. Минали [лозарите] пак край коса. Той се люшкал и си свирукал на една клонка. – Хайде, свирчо, да пръскаме лозята! – Не мога – отвърнал косът. – Зает съм, много съм зает. Цял ден се люлея и свиря. Ран Босилек, С, 9. Щуреца прекарвал времето си да пее и свири, да дреме и да празнува безгрижно. Когато дошла зимата, нашия свирчо се стряска и размърдва, но къде да иде и какво да прави? Т. Икономов, ЧОП, 22. Лято било по работно време; / всяко тича, сбира зимнина, / а щурецът свири, пей и дреме – / .. / Зима идва, лошо време хваща. / Свирчо наш се стрясва – но къде? П. Р. Славейков, Избр. пр I, 274.
2. Човек, който обича да си подсвирква с уста. Хей, свирчо, стига с това свирукане, пречиш ми да работя.
3. Прен. Прост, глупав човек. Това не е някой глупав свирчо, който ще има дързостта да влиза в храма с ръце в джобовете. С, 1965, кн. 3, 216.