СВИРЧÒВИНА ж. Диал. Бъз1; бъзовина, свирчок. Малките долчинки бяха обрасли с папрати и свирчовина. Л. Дилов, КТ, 29. По Баждарлъ ролетките и кепенците отдавна бяха спуснати, от Цатраника в бирарията нахлу нощният хлад с влажна миризма на магазии, на коприва, на свирчовина. Ем. Станев, ТЦ, 9-10. Вечерта Маринката си стегна цървулите, мина като сянка в градината и нагази в гъстия бурен от коприва и свирчовина. А. Каралийчев, ЛС, 58. Поставете на прозореца един клон от свирчовина. Миризмата ѝ има свойство да отстранява насекомите и да поглъща въобще неприятния дъх. Дом., 1897, бр. 12, 117.


Източник: Речник на българския език (онлайн)