СВИРЧÒК, мн. -ци, м. Диал. Свирчовина; бъзовина, бъз1. Къщата на баба Цена е сред село. Само куче кога ще побесней, заброжда из пищиделките и свирчока, в които са глъхнали дворът и градинката. П. Тодоров, И I, 26. Взел си ножа и отишъл в горичката да си насече свирчок. ВЦ, 19. Меката част в самата среда на дървесината, нарича се сърцевина. Всяко растение има сърцевина, а най-много в свирчока. Ив. Зринов, ТЧ, 182.