СВИРЧÒКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е от свирчок. Хубави, прави свирчокови пръти намерил, насякъл цял наръч. ВЦ, 19. Затрупват го [болния] с още черги и му дават да пие нещо топло като свирчоков цвят, градински чай. Ц. Гинчев, ПНД, 74.
