СВЍСВАМ, -аш, несв.; свѝсна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. Надвисвам1 (в 1 и 2 знач.), нависвам1; свесвам се. Геслер: – А кой ви казва, че си правя глума? (Посяга към един клон, свиснал над него.) Д. Стоевски, ВТ 1985 (превод), 125. Тежки облаци свиснаха над джунглите и морето и само на запад, в хоризонта на безбрежния океан, още се мержелееше светла ивица. С. Андреев, ТНЗ II (превод), 48. Лято... ала свиснал е тъй ниско свод – сякаш тегнат сълзите на цял народ! Г. Димов и др., ИВСС, 603. Под струните на благата гусла Агата се люто начумери. На веждите гаче облак свисна. (превод) И, 1895, кн. 12, 636. ● Обр. Един помътений простор видях как свисна и обви ме, / щом ти безмълвно си замина. СИ, 1919, бр. 1, 5.