СВИСТЯ̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. свистя̀л, -а, -о, мн. свистèли, несв., непрех. 1. За силен вятър, куршум, стрела и др. – издавам остър, рязък, подобен на съскане звук при движението си; свиря. Вятъра съвсем не усещах. Слушах го само като се разбиваше о старите дървета как фучеше и свистеше, без нищо да им стори. Н. Хайтов, ШГ, 163. Стотици куршуми, попаднали в камъните, рикошираха и свистяха над главите ни. Сл. Трънски, Н, 635. И ти ще разкажеш на тия хора как се е водила страшна сеч, жужали са стрели, свистели са копия, звънтели са секири. А. Гуляшки, ЗВ, 301. Ала жив Родрик остана. Би се цели осем дни. / Първо чакаше победа, после молеше за смърт. / А навред стрели свистяха, но не бе улучен той. Цв. Ангелов и др., Избр. пр II (превод), 251. // За крила на някои птици – издавам остър звук, подобен на съскане, при своето движение във въздуха. И небето тъмнееше от птици, които се връщаха в гнездата си. И княз Слав бе като оглушал. Защото ушите му пищяха от непрестанния крясък и свистене на крила. А. Дончев, САСТ III, 38. Не след дълго [вълкът] дочу свистене на крила, черната птица се приземи до дупката, наведе глава и пусна вътре кост, по която имаше месо. К, 1972, кн. 3, 35.
2. За гуми на автомобил и под. – издавам остър, пронизителен звук, подобен на съскане, при силно триене в пътната настилка или поради пробиване. По булеварда профучаха три джипа и сребриста лимузина, чиито гуми свистяха върху асфалта. М. Абаджиев, ЛХ, 66. Гумите на колата свистяха по разкашкания сняг. Пл, 2012, кн. 4, 84. Спуканата гума на автомобила свистеше. // За автомобил – издавам такъв остър, пронизителен звук с гумите си при бързо движение. Една противопожарна кола свистеше по асфалта с отворена сирена. Й. Радичков, ГП, 10. Колата свистеше с гумите си по острите серпантини на Гълъбец. П. Вежинов, НБК, 303.
3. За режещ инструмент или машина – издавам остър, съскащ звук при своята работа, функциониране. Сърповете свистяха и ръпаха стрънта. Кр. Григоров, Н, 36. Наблизо гърмяха чукове, свистяха тежки преси, мигаха огънчетата на оксижените. П. Льочев, ПБП, 47-48. В миналото всяка къща е била работилница. Тук свисти дървен струг, там пее наковалня. Й. Радичков и др., ГСП, 91.