СВЍТА1, мн. няма, ж. Събир. 1. Лица, които придружават, съпровождат високопоставена личност; кортеж. В тоя осветлен параход стоеше губернаторът със свитата си и най-видните граждани. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 115. Епископът на Брегалница и управителят на комитата с голяма група военачалници и свещенослужители и с тълпи народ наоколо посрещнаха княза и свитата му пред източната порта на града. А. Гуляшки, ЗВ, 75. Около кавхана се бе разгърнала многобройната му свита. В нея най-личен изпъкваше боил колобърът Тола. Й. Вълчев, СКН, 110. Той даде знак с ръка и дунанмата потегли по пътя и сума време се точеше народ, щото е голяма султанската свита. Й. Радичков, НВ, 124. Към 11 часа пристигнаха Негово Царско Височество Господаря и техни Крал. [Кралски] височества Дукът и дукесата Пармски, придружени от свитите си. С, 1894, бр. 1319, 2. Царска свита.
2. Разш. Разг. Лица, които съпровождат, придружават някого често или в даден момент. Щом Поликсена зърна от прозореца, че в двора влиза попът със свитата си от селски момчетии, понесли хоругвите, писна, та се задра. М. Кюркчиев, ВВ, 79-80. Кръщеникът гощава кума и свитата му и дарява с по едно рало чорапи. СбНУКШ ч. III, 23.
– От фр. suite.
СВЍТА2 ж. Диал. Вълнена тъкан с мъх отгоре; сукно, чоха. Четире лакте свита. Н. Геров РБЯ V, 135.