СВЍТКАМ, -аш, несв., непрех. 1. Диал. Светя (в 1 знач.). – Видиш ли два огньове? – Единият – голем, а другият – малечък, едва свитка. СбНУ ХLIХ, 378.
2. Диал. Святкам (в 1 знач.), проблясвам (в 1 знач.). Ка излезли из Маджара града, / от ноге им ясен огин свитка, / низ носо им модър пламик лите. Нар. пес., СбНУ IV, 66.
3. Прех. Жарг. Удрям много силно някого; светвам. свиткам се страд. от свиткам в 3 знач.