СВИЩОВЛЍЙЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Свищовче. Всяка неделя заедно с останалите българчета правех посещения при благодетеля доктор Петър Берон. Но той, увлечен в сложните си научни занимания – ни приемаше малко разсеяно. Виж, към едно друго момче, свищовлийче, което беше се появило в Париж преди една година и което живееше при него в къщата му, се отнасяше едва ли не като към син. П. Незнакомов, ЧД, 96. Честолюбивият баща е смятал, че сина на Иваница Хаджи Константинова ще си е пò на място да се учи в чужд град, отколкото да другарува с разни свищовлийчета от Долня Махала. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 116.


Източник: Речник на българския език (онлайн)