СВИЩÒВЧАНКА ж. Остар. Свищовка, свищовлийка. Много се смееха за оная свищовчанка, която, като ѝ поискал един офицерин, на квартира в къщата ѝ, мляко (малако), снела от потона един стар, покрит с паяжина малакоф, учудена за какво е нужна на русина тая антика. Ив. Вазов, Събр. съч. IX, 1976, 54.


Източник: Речник на българския език (онлайн)