СВЛÀЧИЩЕ, мн. -а, ср. 1. Природно явление, при което поради нарушаване на устойчивостта на големи скални и земни маси, разположени върху наклонена повърхност (склонове, стръмни брегове), в мини и под., те се откъсват и бавно се свличат надолу. Разположена е била [крепостта Галата] под тогавашния фар. Остатъците от крепостта окончателно рухнаха в морето при поредното свлачище през 90-те години. Ал. Николов и др., Т, 543. Най-тежките наводнения стават напролет. Горски пожари, убийствени поледици, снежни бури и свлачища. Природата е в хаос. Всичко може да се случи. М. Загорчев, ЖМ (превод), 13.
2. Скални и земни маси, които са се свлекли надолу в резултат на такова явление. Ако трасето на водопровода минава през свлачищен район и няма възможност то да бъде изместено, през време на експлоатацията му трябва да се вземат мерки за укрепване на свлачището. Ив. Тричков и др., ЕВКС, 31. Собственици на вилни имоти в свлачищни зони се стремят да ги продадат, тъй като има риск от задвижването на свлачища там. Цв. Даковски, НС, 197-198. За геолозите Заливът на птиците е обширно свлачище. М. Тошков и др., НР II, 147. Високата зеленина се използува и за укрепване на отделни оврази и свлачища, като на тези места се засаждат дървета със силно развита коренова система – бяла акация, ясен. Ил. Москов, АС, 17. Поради обезлесяването на Рила и особено на Верила и Плана, образували са се доста оврази, пороища и свлачища. Пр, 1952, кн. 6, 49.