СВЛЕКЛÒ, мн. -à, ср. Диал. Кожа на змия, която се смъква, свлича от нея периодично и се заменя с нова. Видяхме две евкалиптови дървета, които разнасяха силен мирис, а кората им се белееше от само себе си, както змиите напролет хвърляха своите свлекла. Ст. Даскалов, Пл, 1983, кн. 1, 90. Змийското свлекло се използува „за цяр“ – против изпотяване на ръцете. Вл. Демирев и др., ФТСК II, 101. ● Обр. Всичко му е мило сега – и пушекът от комините, и мирисът на торищата и плъпналите поройчета, повлекли свлеклото на зимата. Ст. Даскалов, СД, 222.