СВЛЍЧАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от свличам и от свличам се. Те [езерата] са съединени помежду си с къси реки с много прагове, затова са удобни за електродобив и свличане на дървен материал. Геогр. VI кл, 24. Сега времето е дъждовно, ще се явят бури, ще станат свличания на скали, завличане на прелези, наводнения на стрелки, затлачвания на канавки. Й. Гешев, BT, 43. Тяхното [на терасите] главно назначение е било да предпазват терена от свличане. Ст. Михайлов, БС, 55. Тръскането и свличането на керемидите от покривите са сигурен показател, че земният трус е вертикален. К, 1978, кн. 3, 39.