СВОБОДОЛЮ̀БЕЦ, мн. -бци, м. Човек, който е свободолюбив, обича и високо цени свободата. Без да бъде свободолюбец, той беше волномислещ философ, враг на приличията и на обществените условности. Ив. Вазов, Съч. Х, 177. Той [Хр. Ботев] взел страната на руските честни патриоти и свободолюбци по своята висока, поетическа и справедлива натура, която се възмутявала от всяко тиранство, било то турско, руско, немско и пр. З. Стоянов, Съч. III, 2008, 458. Един народ брани свободата си. Героичните свободолюбци издигат барикади срещу куршумите на мароканските пълчища. Св. Минков, ДА, 14. В отбраната на града участвували и италиански свободолюбци, ръководени от знаменития Джузепе Гарибалди. Т. Димитров, У, 13.