СВОБОДОЛЮБЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който обича, високо цени свободата (във 2 и 4 знач.) и е готов да се бори за нейното постигане, да я отстоява. Траките се прочули като свободолюбив и храбър народ. Ист. V кл, 1980, 30. Методи Ив. Кусев бил родолюбив и свободолюбив, а това отрано го поставило в противоречие с патриаршеската църковна власт. К. Странджев, ЖБ, 10. Българката е силна и свободолюбива жена, която наравно с мъжете участва в хайдушкото движение или шие знамето на революционерите. Пл, 2008, кн. 5-6 [еа]. В началото на 1840 година беше образувано в Браила едно въстание от свободолюбиви българи против турците. СбНУ XXV, 13. Свободолюбиво население.
2. Който е израз, проява на любов към свободата и на стремеж за нейното постигане, отстояване. Ботев е бил надарен със свободолюбив дух и не е могъл да се вмести в сухите, безжизнени, противни, академични рамки на класическата одеска гимназия, чието предназначение е било да произвежда посредствени умове и верноподаници. З. Петров, ЗНУ, 84. Източниците свидетелствуват, че при навлизането на австрийските войски в Македония през 1689 г. българското население в тия райони изразява открито свободолюбивите си стремежи. Тази свободолюбива атмосфера се дължи на живите бунтовни традиции, съхранявани тук чрез хайдутството. Б. Цветкова, ХБЗ, 51. Свободолюбиви идеи.
3. Който високо цени свободата в личния си живот, поведението и под. и не се съобразява с ограничения, морални норми и под. Надя е свободолюбива млада жена, която не робува на норми и стереотипи, която е избрала да живее сама, скъсала е със семейството си. А. Вачева и др., ЛОК, 377. Той е много свободолюбив и не иска да се обвързва трайно в брак.