СВОБОДОЛЮБЍВОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от свободолюбив. Тези образци на честност и свободолюбивост [Левски и Ботев] никога нямаше да станат царедворци като техния недостоен биограф... Идеята на свободата не прави разлика между тираните, били те наши, били чужди. Ф. Панайотов, ВВ, 151. Най-примамливата си остана идеята за бягство през пристанището с помощта на някой наш кораб. – В крайна сметка трябва да се опитаме да потърсим връзка с който и да е друг кораб – настоях упорито аз. – Моряците обикновено са свободолюбив народ. Ние трябва да използуваме тази свободолюбивост... Ив. Аржентински, СП, 184.