СВОБОДОЛЮ̀БИЕ, мн. няма, ср. 1. Любов към свободата (във 2 и 4 знач.) и стремеж за нейното постигане или отстояване. В неговото [на Хаджи Димитър] семейство цари здрав български дух, което несъмнено е допринесло много за оформянето на бъдещия войвода. Още като юноша той станал пословичен сред съгражданите си със своето свободолюбие, дързост и непокорност пред поробителите. З. Маркова, ПСЧ, 6. Юго създава нова драма, проникната от духа на свободолюбието. Н. Лилиев, Съч. III, 147. След Паисий, който поддържа храбростта и свободолюбието на българина в миналото, те [революционерите] настояват, че народът ни е такъв и сега – чака само апостолите и водачите на бунта, за да прояви тези качества и да сломи веригите на робството. БР, 1928, кн. 7, 227.
2. Стремеж към свобода в личния живот, поведението и под., без съобразяване с ограничения, морални норми и без зависимост от други хора. Нейната упорита прямота, чувството ѝ за свободолюбие и самостоятелност я отчуждава от близките ѝ. М. Кремен, РЯ, 360. Поради своето свободолюбие той не все още не се е готов да се обвърже трайно с някоя жена.