СВОБОДОМЍСЛИЕ, мн. няма, ср. 1. Начин на мислене, който се характеризира със свобода и с широта на възгледите, надхвърлящи рамките на официалната идеология, на установения морал и общоприетите схващания в даден период. Противоп. тесногръдие. Римската и Цариградската църква се формирали като силно консервативни институции. В областта на духовния живот и изкуството преследвали всяка проява на свободомислие. П. Петров, ОБД, 337. Неговото свободомислие, презрението му към еснафския морал са също така прояви на напредничав дух. Ив. Богданов, СП, 246.
2. Остар. Поставяне под съмнение на религиозните догми от позицията на рационализма и на науката, залегнало в основата на някои учения в миналото (като деизъм и др.). Главните представители на деизма и свободомислието, Тиндал, Мандевил и Болингброк, срещат критиката и съпротивата на най-видните, най-обичните и най-популярните писатели на епохата, които идат в защита на християнската религия. ГВТУ, 1928, бр. 2, 31. Истински религиозните хора след публикуването на пиесата са я провъзгласили за опасна, а Молиера обвинили в свободомислие и в преднамереност да напада чрез пиесата си самата религия. БР, 1932, кн. 8-9, 272. Духът на свободомислието и безбожието, който владаше в края на ХVІІІ в. във Франция и по сичкий запад, ся промъкнал и в Росия. Д. Душанов, ИПХЧ, 200.