СВОБОДОНÒСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Остар. За войска – който воюва за свободата на народа, носи свобода; освободителен. То [изследването] е само кратък щрих от великото дело на императора Александър II, който през драматичните дни на Руско-турската война застава начело на своите храбри и свободоносни войски, донесли на окървавените щикове Освобождението на България от турско робство. ВИС, 2008, кн. 1, 10. Сичкия български народ готов е да въстане като един човек, щом в неговото отечество са появят знамената на Вашите свободоносни войски. НБ, 1877, бр. 75, 289.