СВОД1, свòдът, свòда, мн. свòдове, след числ. свòда, м. 1. Вътрешна горна част, таван на сграда (църква, дворец и др.) с полусферична или друга форма. Потоци от зари минуваха през търкалястите прозорци на черквата, пречупваха се през кристалните полилеи, провесени от свода и падаха на отсрещния зид в чудни разноцветни шарки. Ив. Вазов, Съч. VІІІ, 3. Под сводовете на храм не е студено за ония, чиито сърца са изпълнени с благоговеен трепет. П. П. Славейков, Събр. съч. VІІ, 50. Високите сводове на Военното министерство кънтяха. П. Илиев, ЛВ, 343. Внътре в храма стените, сводът и полът отдолу били позлатени. Г. Йошев, КВИ (превод), 42.
2. Покривна конструкция на сграда (църква, дворец и др.) с изпъкнала повърхност и полусферична, цилиндрична или друга форма. Джамията Султан Селим възвишаваше своя висок свод и четири източени минарета в синьото небе. Ив. Вазов, Съч. ХІІІ, 42. Църквата му [на манастира] „Рождество Христово“ е много скромна – еднокорабна, с цилиндричен свод и женско отделение. ТО, 2015, бр. 4-5, 49.
3. Конструктивен елемент с дъговидна форма, свързващ подпори на мост, колони и др. или като част от прозорец, врата; арка. Минаваме по високо дигнат и винаги разхлопан дървен мост, зад него друг – старинен, с каменни сводове. П. Росен, ВПШ, 81. От свода до основите мостът бе обрасъл в треволяк, край зидарията белееше говежди череп. Р. Сугарев, СС, 125. Пенко подтичва след баща си под високия каменен свод на крепостната врата. П. Здравков, НД, 14. Тренът ни влезе под огромния свод на Пещенската гара. Ал. Константинов, БГ, 3. Под свода на портата яздешком влязоха двамина конника, облечени в предълги кожуси и с високи рунтави калпаци. Д. Рачев, СС, 277. // Вдлъбната полусферична част от тавана на тунел, коридор, пещера и под. Облицовката се изпълнява в зависимост от големината и посоката на планинския натиск. В отделни случаи може да се бетонира само сводът на тунела. Й. Тотев и др., Т, 207. Арагон и неговата жена пристъпват боязливо в мрачното подземие и разглеждат каменните сводове. А. Каралийчев, С, 274. Входът на пещерата отдавна бе засипан с пряспа. Вътре стана по-тъмно и по-топло и сводът се покри със скреж. Ем. Станев, ПЕГ, 83. От дясната и от лявата ми страна са разпростираха двата коридора на манастира, подкрепяни от ниски и кръгли сводове. Ч, 1875, бр. 4, 189-190.
4. Прен. Поет. Заслон, образуван от преплетени клони на дървета с гъсти листа, който има дъговидна форма. Над алеята надвесените клони се преплитаха в непрекъснат свод, през който тук-таме се прецеждаха слънчеви лъчи. Д. Янакиев, Х, 9. Гората беше до толкова гъста, щото над главите ни са образуваше свод от заплетени клони. З. Стоянов, ЗБВ II, 290. Пътят беше постлан с едър речен калдъръм, от двете му страни отдавна бяха посадени рошкови и сега разшумените им клони се допираха, като образуваха отгоре нисък сенчест свод. А. Гуляшки, ЗВ, 47. Колкото и да фучат колите, приятно е все пак да вървиш под свод от цъфнали липи. Б. Болгар, ОП, 67.
5. Прен. Поет. Обикн. в съчет. с прил. небесен, син, звезден и др. или самост. Небе (в 1 знач.); небосвод, небосклон, покров. Сенките на дърветата падаха по-дълги по земята, а леките облачета по синия свод пламваха от алена багра. Ив. Вазов, Съч. ХХVІ, 5. – Ето небето – и той посочи тъмния звезден свод, – ето и земята, две наши майки. Ст. Загорчинов, ДП, 39. Настане вечер – месец изгрее, / звезди обсипят свода небесен. Хр. Ботев, Съч. 1929, 16. Три дни безоблачният свод светлее / и кротка е лазурната вълна; / три дена тих попътен вятър вее / и вгъва леко белите платна. К. Христов, ПВ, 20. Лазурен свод.
6. Анат. Дъговидно извита част на стъпалото. Сводът на стъпалото се образува от костите на петата и костите на стъпалото. Н. Манчева, ЛФ, 372. Паднал свод. Висок свод.
7. Анат. Дъговидно извита част на небцето. Твърдото небце е костен свод, изграден от небната кост и от израстъците на горната челюст. Ст. Стойков, УФ, 29.
СВОД2, свòдът, свòда, мн. свòдове, след числ. свòда, м. Спец. 1. Съвкупност от текстове, закони и др., събрани в едно цяло и подредени в определен ред. Дори първите византийски канонични сводове, които се опират само на каноните на вселенските, поместните събори и на светите отци, се разширяват с извлечения от светското императорско законодателство. М. Цибранска-Костова, ПК, 33. Ние трябва да имаме пълен свод на народното песенно творчество, както го имат руси и финляндци. ЛН, 1928, бр. 11, 1. Избрали десет патриции, на които и предали да съставят пълен свод закони за римското господарство. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 265.
2. Съвкупност, колекция от събрани в едно цяло и подредени в определен ред данни, сведения, материали и др. Още в първия си труд той [Ив. Шишманов] дава пълен свод на съществуващата литература у нас и в чужбина. Г. Димов, НДИШ, 10. Единственото запазено в архивния свод писмо от Министерството на вътрешните дела е това, с което препраща в Министерството на народното просвещение два рапорта на русенския окръжен управител. М. Иванова и др., ОЕ, 315.
3. Издание, което включва множество подредени в определен ред тематично свързани текстове, материали; сборник1. Проучванията върху развитието на научно-рационалистичните знания в средновековна България все още се намира в зародишно състояние, независимо от обстоятелството, че бяха издадени отделни книжовни паметници и един свод с разнообразни и различни по време и характер извори. В. Гюзелев, УСБ [еа].
4. Средновековен писмен паметник, включващ хронологично представени исторически данни или множество текстове, обикн. от различен тип. Ценността на пълната редакция [на кодекса] се състои също така и във факта, че единствено в нея се открива Предисловието, в което се споменава името на цар Симеон като покровител и поръчител на създаването на славянски свод с произведения на Йоан Златоуст. Я. Милтенов, З, 15. Не е изключено добавката по Теофан да е извършена на славянска, а не на гръцка почва. Но докато не се открие точно съответствие на този летописен свод в гръцки, е рано да се твърди каквото и да било. А.-М. Тотоманова, СВХ, 571.