СВÒДЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до свод1 (в 1 – 3 знач.). Тези пластове щяха да поемат напрежението на дъговата стена, която ще задържа водата с динамичното съпротивление на сводестата си конструкция. Н. Хайтов, ШГ, 81. Входът на този клон [на пещерата] има сводеста форма с височина 20 м и ширина 42 м. В. Миков и др., ДП, 7.
2. За мост, врата, прозорец, таван, помещение и под. – който е оформен като свод1 или включва свод1 като конструктивен елемент. 1825 г. [Вълко Чалъков] финансира строежа на нова училищна сграда в Копривщица и дава средства за построяване на сводестия мост в града. Н. Генчев, ВП, 144. Строени са били обикновено еднокорабни църкви със сводести тавани. Ист. Х и ХI кл, 94. Поведе Лазар Глаушев младата си жена, потече след тях през сводестата църковна врата пъстрото множество. Д. Талев, ЖС, 469. Във варосаната стая през двата големи сводести прозореца нахлуваше на големи снопове светлината на месечината. Ем. Станев, ЯГ, 108. В задимените от свещи сводести стаички, върху накапаните с восък и мастило маси, неуморните писари – дяци, полагаха на хартия и пергамент господарската воля. Д. Рачев, СС, 165. Сводеста зала. Сводест проход.