СВÒДНИЦА ж. 1. Жена, която организира предоставянето на сексуални услуги от проститутки, обикн. като съдържател на публичен дом, и получава доходи от тази дейност. – Каква ти беше тази жена? Защо ѝ вярваш, че може да пази тайна? Сам Мъри я погледна и леко присви очи. – Тя беше сводница – каза той безцеремонно. – Държеше бардак от висока класа. В. Лозева, Ж (превод), 227. Революционната организация [в Македония] наказва със смърт всеки насилник турчин, забранява слизането на жени в пазарните градове, даже не спира пред смъртно наказание върху жени – сводници. А. Страшимиров, ИПМ, 25. Във Варуш махала беше една баба Гена, прочута блудница и сводница. В нейния дом вечерно време се събирали най-разпуснатите турци гемиджии. ЖСт, 1907, кн. 6, 13. // Жена, която посредничи за намиране на сексуални партньори на други лица или предоставя помещения за любовни срещи, обикн. срещу заплащане. Мария (повдига глава): – Всичко това е човешко! Петрински (с яростен вик): – Човешко ли? Сводница! Значи, ти си поела да бъдеш посредница на любовни писма? Д. Димов, Съч. IV, 90-91. Мария Магдалена е представена [в пиесата] като красива куртизанка, която чрез песни и закачки иска да съблазни един младеж, с когото я запознала за пари стара сводница. Л. Тенев, КАЗТ I, 124. Кметът Момчев предлагал на една стара сводница 50 рубли да му прикара една учителка, ала не му се удало, бабата отишла при Климента, та му разправила тази работа. Ст. Аргиров, БД I (превод), 386.
2. Диал. Сватовница; годежарка (Н. Геров, РБЯ).