СВÒДНИЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Организирам предоставянето на сексуални услуги от проститутки или посреднича при намиране на сексуални партньори на някого. Разсилната бе пълничка и хубава, но неприятна жена. Злите езици разправяха, че сводничи на майстора с работничките. Д. Димов, Т I, 180. – Не мога да ти позволя да продължаваш да убиваш невинни. Момчето обърна глава към труповете на пода. – Те изобщо не са невинни. Крадяха от пътници, сводничеха, а веднъж прерязаха гърлото на един човек, за да отмъкнат кесията му. В. Божилов, НК (превод), 211.