СВОЕВÒЛНИК, мн. -ци, м. Книж. Човек, който върши своеволия, държи се своеволно. – Колко години Мустафа Шибил си развява пояса, ефенди? Три? Пет? Осем? Това просто не можеше да се случи при дядо ти – още като научеше за своеволника, Тахир ага щеше лично да отиде в Градец и да се разправи с него. Ц. Родев, Б, 287. – Господа, никой да не се отлъчва от станцията. Да, лично ще карцирам всеки своеволник. Д. Вълев, З, 223. Те се опълчват заедно срещу общия враг. Руската власт не сварва да накаже своеволниците. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 109.