СВОЕВÒЛНИЧЕНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от своеволнича; самоволничене. В семейството няма мъж, който да му влияе, да насочва волята, чувствата му. Мъжките склонности у момчето остават потулени, те избиват в капризи, в галено своеволничене. Г. Константинов, НЛЧП, 16. Адютантът съобщи, че е назначена военносъдебна комисия и че при сегашната строгост към мародерството и своеволниченето във войските работата може да свърши с разжалване. К. Константинов, ВМ I и II (превод), 560. Един кон се е изтръгнал от водача си и с вдигната глава и опашка препуска към стана – неговото лудуване прилича на детско своеволничене. ОП, 1940, кн. 7-8, 352.