СВОЕВÒЛНО нареч. Книж. 1. По собствена воля и без спазване на законовите норми и дадените разпоредби, на установения ред; самоволно. Дотогава ленните земи се обработваха от раи с ограничено наследствено право, даждията се определяха своеволно от спахията. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 43. Още през месец август пълните с дрехи и обуща кола, които отиваха към фронта, срещнаха групи войници, които бяха напуснали своеволно своето място на позициите и отиваха в родните си места. Ст. Нойков, ЗНП, 132.
2. По собствено решение, без съобразяване с чуждо мнение. – Карай, Дончоооо! – весело подвикваха селяните по масите. Сиромах Дончо тутакси заситняше, но после пак се отпущаше и своеволно провличаше такта. Д. Ангелов, ЖС, 388.
3. Остар. С упражняване на еднолична власт, без спазване на закона и без зачитане на правата на гражданите. След това децемвирите трябувало да си оставят длъжността, но тям ся вдражила неограничената власт и тии зели да управляват своеволно. ВИ, 46.
4. Остар. По своя воля, по свое желание; доброволно. Противоп. насила, принудително. „Заклевам се своеволно в честта си и в отечеството си, пред бога и пред честното събрание на съзаклятията, че от сичко, което ми се яви, няма да кажа и открия никому нищо до смърт и гроб. Амин.“ М. Кънчев, В, 267. Аланите предадоха ся своеволно на българския цар и молиха го да ги приеме във войската си, за да воюват против гърците. Д. Войников, КБИ, 169. Читалището ще определи нуждните и способните учители било измежду членовете си, било други, които своеволно пожелаят да направят това. Ч, 1870, бр. 6, 180. В разстояние осем дни малката крепост ся изкара. Коломб избра от ония, които своеволно искаха там да останат, трийсет и осем души. П. Кисимов, ОА І (превод), 59.