СВОЕВÒЛНОСТ, -ттà, мн. -и, ж. 1. Само ед. Книж. Качество на своеволен; своеволие, своенравност. Помогна ли ми някой / да обуздая своеволността / на гордите титани? П. П. Славейков, Събр. съч. V, 25. Емоционално нестабилни личности. Проявяват се с импулсивност. необмисленост на постъпките, своеволност и капризност. М. Ачкова, П, 191.
2. Разг. Своеволна постъпка. С него [скитника] тя можеше да излезе вън от града и да посети всичките си клиенти. Никой не можеше да се съмнява вече в нейната безопасност; самият вид на „телохранителя“ ѝ щеше да възпира всеки грубиян от своеволности. П. Чинков и др., ОВ II (превод), 773. Върши своеволности.