СВОЕВÒЛСТВО, мн. -а, ср. Остар. Книж. Своеволие; самоволство, самоволие, самоглавство. Злонамерени люди нямали предели в свои злодеяния. Они грабяха олтари, не жаляха духовенство; едним словом – безначалие и своеволство бяха разпространили ужас в цяло кралевство. С. Радулов, ГМП (превод), 128-129. Обърнал бях особено внимание на дисциплината. Строго наказвах всяко своеволство. Позволявах да си поиграят само ония ученици, които знаеха си урока. СбНУ ХІ, 372.