СВОЕВРЀМЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се извършва навреме, точно когато трябва, когато е необходимо или желателно, без закъснение или прибързване; навременен. Борбата на идеята с насилието не му [на хаджи Ахил] се виждаше своевременна и той стоеше чужд от партиите и по-горе от вълнението на разпалените страсти. Ив. Вазов, Съч. VІ, 157. По време на експлоатацията се контролира поведението на изградените съоръжения чрез редовни наблюдения и измервания и при евентуални отклонения се вземат своевременни мерки. Ив. Патоков, ХС I, 33. От отговор се нуждае и по-общият въпрос – доколко политиците бяха подготвени да посрещнат предизвикателствата на интензивната миграция. Симптомите бяха ясни достатъчно рано, но своевременна реакция липсваше. Л. Димитров и др., ГСБВ, 278. При бедствени ситуации голям брой пострадали се нуждаят от своевременна медицинска помощ. Ил. Михайлова и др., МБС, 8. Своевременно погасяване на задълженията към банката. Своевременна намеса. Своевременни действия. Своевременен контрол. // Който се извършва в момент или интервал от време, когато все още не съществува опасност да се случи нещо неприятно или опасно. След „възникване” на пожар бе създадена организация за своевременно напускане на сградата през аварийния изход от всички учители, ученици и обслужващ персонал. СтрВ, 2016, бр. 8, 5.