СВОЕВРЀМЕННО нареч. Точно когато трябва, когато е необходимо или желателно да се извърши нещо, без закъснение или прибързване; навреме. Една от целите на нашето по-ранно пристигане бе да подготвим настаняването на нашата олимпийска група. Задачата се оказа лесна, тъй като домакините своевременно се бяха погрижили за всичко. П. Вежинов, ДМ, 36. Председателят приключи разпита на обвиняемите някак набързо, сетне стана и обяви, че за следващото заседание на съда ще се съобщи своевременно. Д. Талев, ПК, 728. Следващо изискване към информацията, която се използува в управлението, е нейната своевременност. Важността на това изискване произтича от необходимостта да се вземат оперативно и своевременно управленски решения. Д. Димитров и др., ТУ, 166. Когато кредиторът откаже да предостави кредит, той е длъжен да уведоми своевременно потребителя за отказа. ДВ, 2016, бр. 59, 7. Длъжни сме своевременно да вземем мерки против зачестилите кражби. // В момента или интервала от време, когато все още не съществува опасност да се случи нещо неприятно или опасно; навреме. По поръчение на моите колеги аз съм дошъл да ви предложа: напуснете Румъния своевременно. Ст. Дичев, ЗС I, 489. Каменов се отврати от себе си, като си помисли, че ако своевременно бе погледнал сериозно, детето му сега нямаше да лежи в несвяст. Кр. Кръстев, К, 192. Подпалихме я [къщата] на място, но своевременно предупредихме живеещите на долния етаж да напуснат помещението. Сл. Трънски, Н, 271.


Източник: Речник на българския език (онлайн)